Резюме на годишен отчет по Национална научна програма КИННПОР, 11.2019 г.
Национална научна програма КИННПОР

Резюме на годишен отчет по Национална научна програма КИННПОР, 11.2019 г.

За програмата

Основни партньори в консорциума за изпълнение на Програмата „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР) са: Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Българската академия на науките, Югозападният университет „Неофит Рилски“, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Техническият университет – София и Шуменският университет „Константин Преславски“.

Изпълнение по работни пакети

Работен пакет № 1 Дейности по преглед на наличната и създаване на нова научна инфраструктура за изследване на българското културно и историческо наследство

През отчетния период според предварително одобрената Работна програма на Консорциума за изпълнение на Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ се изпълнява план за реализация на платформа за представяне на културноисторическото наследство.

Дейностите по работния пакет се изпълняват с водещото участие на ТУ-София. При разработване на софтуерен модел и концепция на платформата са взети предвид научните данни, с които разполагат различните участници в Консорциума. Поръчано е и необходимото оборудване за реализация на платформата и е в процес на подготовка първи вариант на тестов модел за демонстрация на данни за българското културно и историческо наследство. Провежда се и активна вътрешна дискусия в Консорциума по отношение на тези данни. След приключване на предварителната фаза до края на в. ноември на МОН и всички заинтересовани институции ще бъде представен демонстрационен модел платформата. До края на първия етап в рамките на работния пакет се извършва класифициране и структуриране на данните и мета-данните в подходящ вид за съхранение и използване в разработваната научна платформа/портал “Виртуален площад за интерактивно представяне на българското културно и историческо наследство“.

През втория етап на изпълнение на програмата е предвидено да бъде осъществена кампания за нейната популяризация.

Работен пакет № 2 Дейности по разработването на научноизследователски програми в областта на културно историческото наследство

Партньорите в Консорциума реализират активно предварително предвидените в работната програма дейности в работен пакет 2. Акцент през първия период от нейното изпълнение е постигането на високи резултати при реализацията на предвидените научноизследователски задачи в изследователските теми.

В рамките на работен пакет 2 се разработват изследвания в следните тематични области:

  • Градска култура от Средновековието до модерната епоха
  • Миграцията и културноисторическото наследство
  • Графично наследство по българските земи
  • Изследване на специализираните производства в древността
  • Културноисторическото наследство в българските земи в контекста на Европа
  • Политиката на държавата спрямо културноисторическото наследство
  • Теренни проучвания на различни социални и религиозни групи, материални и нематериални обекти.

Институциите в Консорциума, изпълняващ националната научна програма, осъществяват различен тип проучвания – археологически, антропологични, етнографски и др. в рамките на посочените тематични полета. В темата за градската култура няколко от институтите на Българската академия на науките през 2019 г. могат да се похвалят със значителни резултати. Успешно са организирани международни научни форуми – „Градът на Балканите: пространства, образи, памет“ – 2-4.10.2019 г.; „Граници и граничност в южнославянските култури: градското и библейското“ София, 3-4 октомври 2019 г., осъществяват се изложби, теренни проучвания, събиране на първичен материал – в Пловдив, Шумен, Югозападна България и др. В същия работен пакет се изследват различни проблеми на миграциите от древността до 21 в. Дейностите се осъществяват съвместно с национални и регионални културни институции (музеи, архиви, галерии, културни институти и др.). Националният археологически институт с музей извършва археологически проучвания и популяризация на първото познато технологично солопроизводство в Провадия, което е и първото производство на сол в Югоизточна Европа.

За реализацията на посочените изследователски програми са привлечени млади учени, подготвени са публикации, включително и такива в реферирани издания, от които са със свободен достъп. Предстои организиранетито и провеждането на научни форуми до края на месец октомври и през месец ноември, както и разпространение на информация за резултатите от изследванията през 2019 г.

По проблемите, свързани с политиката на държавата спрямо КИН, екип на СУ извърши мащабно проучване и последващ анализ на търсенето и предлагането на културни маршрути и продукти за културния туризъм. В резултат на това са разработени аналитични доклади, с които се дефинира обхватът и класификацията на културноисторическото наследство за целите на туристическото му използване и се прави преглед на ефективността на политиката в сферата на социализацията на културноисторическото наследство и неговата употреба като туристически забележителности, вкл. като пазарна реализация. Документите ще бъдат предоставени преди края на етапа на двете ресорни министерства – Министерството на туризма и Министерството на културата.

В същото тематично поле отново от екип на СУ е проведено изследване на възможностите за професионално развитие в сферата на културното наследство. На базата на проведените изследвания до края на 2019 г. ще бъдат формулирани препоръки и набелязани практически мерки за изграждане на специализирани кадри в областта на културното наследство, които ще бъдат представени на Министерство на културата.

През 2019 г. в СУ се подготвя цялостна стратегия за развитието на българската балканистика до средата на ХХI век – чрез осъществяване и разработване на нова модерна концепция за развитието на балканистичните проучвания в България до средата на ХХI в., включително и чрез актуализацията на образователните цели, заложени в средното образование. Успешната реализация на поставените научни задачи ще направи академично-образователната сфера по-гъвкава спрямо предизвикателствата, пред които Република България ще се изправи през идните три десетилетия. Темата е особено актуална в контекста на развиващите се в Западните Балкани процеси на евроатлантическа интеграция (Северна Македония, Албания и Косово). Резултатите от осъществената научна задача ще бъдат предоставени на Министерството на външните работи и Министерството на образованието и науката.

През 2019 г. в рамките на работен пакет 2 се реализират и международни научни форуми, които са свързани тематично с областите на научноизследователските програми и целят включването на Консорциума във вече утвърдени изследователски общности. Такъв форум е Осмата международна тематична конференция Nomads and their Neighbors in the Middle Ages, която ще се проведе в София в периода 20-23 ноември 2019 г. Предвидено е специално откриване в БАН, а научните сесии ще се проведат в Ректората на СУ. За конференцията са заявили участие над 60 специалисти по темата от над 25 държави (https://medievalnomads2019.weebly.com).

В първата година от функционирането на Консорциума, СУ и Шуменският университет организират и Международен уъркшоп по епиграфика и сигилография в град Шумен (28-30 октомври 2019 г.) в рамките на който екипи от изследователски центрове от Западна Европа и България (основно от София, Шумен, Пловдив и Велико Търново) ще обсъждат възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в изследването на съществуващите описани и неописани епиграфски и сигилографски паметници от българските земи и потенциалът за съвместни изследователски инициативи в рамките на КИННПОР.

Данните за реализацията на описаните научни задачи дават добра основа за по-нататъшно развитие на тематичните области в работен пакет 2.

Работен пакет № 3 Създаване на образователни програми в областта на културно историческото наследство

През първия етап от изпълнението на националната програма са реализирани голям брой научни задачи, които да помогнат на участниците в Консорциума да включат в кратки срокове резултатите от научните изследвания по Програмата в обучението на студенти и докторанти. Такъв пример е развитието и разширяването на платформата e-Medievalia в Софийския университет. В рамките на периода над 310 нови потребители – студенти, докторанти и постдокторанти са преминали обучение и тестиране с тази платформа.

В СУ е сформиран интердисциплинарен екип, който да проучи възможностите за професионално развитие в областта на културното наследство. В рамките на изследователската задача е предвидено да бъде разработена база от данни с актуалното състояние на правната инфраструктура на професионалното развитие в областта на културното наследство и публикувани препоръки към институциите на паметта – музеи, библиотеки и архиви.

В БАН за изпълнението на дейностите в работен пакет 3 е сформиран екип за реализация на научна задача за създаване на образователно съдържание по темата езикова и функционална грамотност и обучение по литература за подкрепа на училищното образование. Напреднало е и създаването на видеолекторат „200 минути кирилометодиевистика“, посветен на 1150-годишнината от кончината на св. Кирил-Константин Философ.

Работен пакет № 4 Дейности по разработката на научни и научно-приложни продукти

В рамките на работния пакет партньорите по програмата развиват съществуващи и създават нови дигитални инструменти за представяне, класифициране и изследване на културноисторическото ни наследство.

Уникалната система Histdict (http://histdict.uni-sofia.bg) представя средновековната българска книжнина и се допълва с нови текстове, речници на средновековния български език, исторически речник, обратен гръцко-старобългарски речник. Системата е чудесен инструмент не само за изследването на българската книжовна история, но и за представянето и популяризирането на българското културно наследство, както и за демонстрирането на достиженията на българските медиевисти навред по света. Чрез европейската инфраструктура за религиозни изследвания Resilience част от текстовете в корпуса ще бъдат преведени на английски език и ще станат достъпни за повече изследователи извън България.

Двуезичният корпус на новобългарската преводна рецепция на антични и средновековни латински автори е в процес на изграждане, както и дигиталният модел за кратко описание на архивни единици за нуждите на онлайн потребителите (базиран на съществуващи архивни колекции, които са или слабо проучени, или непроучвани през последните 70 години). Тези научни задачи имат потенциал да въведат в научно обращение непознати или неизползвани данни, имащи отношение към световната хуманитаристика.

Географско-информационната система „Ранното християнство в днешните български земи (по исторически и археологически данни)“ и Дигиталният историко-географски справочник на България през епохата на османското владичество, Диахронният исторически и геопространствен анализ на данни за обекти от КИН, използват ГИС технологията за описание, класифициране и изследване на културноисторическото наследство по нашите земи. Новите подходи в проучванията са постижение на Националната програма, по която са сформирани интердисциплинарни екипи, работещи по тези проблеми. Пряк досег с данните, събрани и интерпретирани от изследователите, широката общественост ще има през втория етап на изпълнение на програмата през 2020 г., когато тези данни в структуриран и лесен за използване вид станат достъпни в платформата за културноисторическо наследство.

Необработеният засега „скрит архив“ на най-големите дарители в новата история на България – братята Евлоги и Христо Георгиеви, ще бъде използван като ресурс за реконструкция на стопанското и политическото минало. Неговото разкриване в рамките на националната научна програма е и пример за ефективно взаимодействие между Софийския университет и Българската академия на науките. Най-интересните документи ще бъдат достъпни онлайн, а данни за търговската и политическа дейност на кантората на братя Георгиеви в Букурещ ще направят достъпни непознати досега детайли от следосвобожденското минало на България и сложните междудържавни отношения в този период.

БАН разработва софтуерно решение за виртуален музей за представяне и популяризиране на древната история и цивилизация по българските земи. В рамките на отчетния период са публикувани статии по темата на английски език в специализираната реферирана научна поредица с отворен достъп: Digital Presentation and Preservation of Cultural and Scientific Heritage.

Като резултат от изпълнението на тези задачи още през 2019 г. ще бъдат публикувани неизвестни засега научни данни и формулирани хипотези, които да влязат в научно обращение не само у нас, но и в съответните научни области по света, и не на последно място – ще бъде създадено и разпространено ново знание, което бързо ще бъде внедрено в обучението по съответните дисциплини в сред партньорите в националната програма.

Работен пакет № 5 Управление на проекта и публичност

Според изискванията на подзаконовите актове и договорите с МОН в рамките на Националната научна програма е създаден и функционира Изпълнителен съвет, който е основният управляващ орган. Изпълнителният съвет приема и одобрява оперативните планове за дейностите на партньорите по Програмата. След стартирането на Програмата са разработени лого и сайт на ННП КИННПОР за информация и комуникация между партньорите, както и за представяне на резултатите пред заинтересованите страни и широката общественост. Сайтът https://kinnpor.uni-sofia.bg постепенно се попълва с информация за събитията и дейностите по програмата. Заедно с това е приет и се изпълнява Комуникационен план за разпространяване на резултатите по Програмата.

През отчетния период са реализирани следните публични прояви –

  • Международна научна конференция „Нему да бъде слава и чест, и почит – 1150 години от кончината на Константин-Кирил Философ“ (13 и 15 февруари 2019 г.) , организирана от Кирило-методиевски научен център при БАН и Факултета по славянски филологии на СУ; част от докладите вече са издадени в бр. 3/2019 г. на реферираното в WoS/Scopus списание „Старобългаристика, а останалите се подготвят за печат в следващите книжки. 
  • Фотоизложбата „Столипиново – всеки има история“ на Айдън Четинбостаноглу от гр. Измир в Пловдивския университет е била достъпна за пловдивчани и гости на града между 22 април и 31 май;
  • Изложбата „искони бѣ слово“, посветена на 1150-ата годишнина от блажената кончина на свети Кирил-Константин Философ бе показана от 11 до 21 май 2019 г. в централното фоайе на Ректората на СУ;
  • На 27 май в Пловдивския университет беше представена книгата на доц. Димо Чешмеджиев „Етюди върху български средновековни култове“;
  • ТУ-София организира конференция по компютърни науки в Созопол (в началото на юни 2019 г.).
  • В периода 26-28 август 2019 г. беше проведен Седмия колоквиум по старобългаристика със силно международно участие и тенденция за възстановяването му като постоянно действащ международен форум, който ще се провежда поне веднъж на три години в Софийския университет. В момента се събират докладите на участниците, които ще бъдат публикувани в отделен сборник.
  • През септември 2019 г. е реализиран семинар „Сериозни игри и техни образователни приложения“ в рамките на Международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство“ в Бургас.
  • През месец ноември – между 20 и 23 ноември ще се състои Осмата международна конференция Nomads and their Neighbors in the Middle Ages. Конференцията е международно събитие, чийто домакин е Университетът в Сегед, но през 2019 г. събитието ще се проведе в СУ и е част от националната научна програма. Сборникът с материали ще бъде издаден от престижното международно издателство Harrassowitz след анонимно рецензиране.
  • За популяризирането на Националната научна програма бяха отпечатани рекламни материали, любезно разпространени от колеги от МОН по време на Софийския фестивал на науката проведен между 9-12 май 2019 г. в София Тех парк.

През отчетния период се подготвят и голям брой научни издания. В СУ те са предмет на дейността на отделни научни екипи – такива са двете книги с непубликувани съчинения на Григорий Цамблак (книгата вече е под печат и освен оригиналния текст съдържа и превод на съвременен български език) и св. Патриарх Филотей Кокин в старобългарски превод, както и изданието на капиталния труд на доц. Петър Илчев „Старобългарската глаголица като графична система“. Екипът на СУ успя да издири и възстанови смятаните за изгубени машинописни преписи на изследването и предпечатната подготовка на изданието вече е в ход. Пловдивският университет беше издаден монографията на доц. Димо Чешмеджиев „Етюди върху български средновековни култове“. Шуменският университет подготви и публикува следните издания: „Печати на византийската администрация в България (971-1118)“ на проф. Иван Йорданов, „Athanasia“, сборник в чест на проф. Пиринка Пенкова-Люейер, „Нидерландски сребърни монети в българските земи (1576-1699)“ на доц. Красимир Кръстев.

В Българската академия на науките е подадено за печат Paneva-Marinova, D., Stoikov, J., Pavlova, L., Luchev, D. (2019) System Architecture and Intelligent Data Curation of Virtual Museum for Ancient History, SPIIRAS Proceedings, 2019, Vol. 18 (2), ISSN: 2078-9181 (print), ISSN: 2078-9599 (online), DOI: 10.15622/sp.18.2.444-470, SJR: 0.167 (2017), pp.444-470, достъпно на адрес: http://proceedings.spiiras.nw.ru/index.php/sp/issue/view/189, Монографията „Пътища на балканските зографи” е вече под печат, а работата по издаването на „Корпус на стенописите от XVI век в България“ продължава и през следващия етап. И двете издания са резултат на работата на екипите от Института за изследване на изкуствата.

Екипът на СУ „Св. Климент Охридски“ осигурява административната и финансова отчетност на Консорциума за изпълнение на националната научна програма.

Данни за постигнатите резултати

  • През 2019 г. в над 80 научни екипа изпълняват научни задачи по националната програма. Само в СУ над 170 изследователи – изтъкнати и млади учени са включени в изследователската дейност през 2019 г. Общият брой на участващите в програмата изследователи надхвърля 350 души.
  • През 2019 г. са в процес на подготовка или вече са реализирани над 20 научни форума, от които 5 международни с участници от над 25 държави.
  • До момента в Програмата са включени над 450 млади учени, студенти и докторанти.
  • При изпълнение на задачите по Програмата партньорите в Консорциума са получили запитвания от над 10 институции, потенциални потребители на резултатите от научните дейности.
  • Благодарение на постиженията в рамките на изпълнението на националната научна програма представители на Софийския университет “Св. Климент Охридски” получиха покани за участие в две престижни международни изследователски инфраструктури – Resilience, току що одобрена от ЕК за сформиране на европейска изследователска инфраструктура за религиозни изследвания (RESILIENCE H2020-INFRADEV-2018-2020, ref. № 730895). В нея СУ е официален партньор чрез изследователската група на проф. Анна-Мария Тотоманова. ННП КИННПОР стана и член на асоциацията The Time Machine project, която предлага нов подход за изследване на европейската културна история чрез употреба на Big data (www.timemachine.eu).
  • В Пловдивския университет е създаден Център за изучаване на нематериалното културно наследство (ЦИНКН), който ще продължи изследванията в тази научна област и след края на Националната програма, което гарантира устойчивост на постигнатите резултати.



Записване
Потребителски препочитания за бисквитките
Използваме бисквитки, за да гарантираме най-добрата работа на нашия уебсайт. Ако откажете използването на бисквитки, уебсайтът може да не функционира според очакванията.
Приемам всички
Отказвам всички
Analytical
YouTube
This cookie is set by YouTube video service on pages with YouTube embedded videos to track views.
Приемам
Отказвам
Маркетинг
Набор техники, които са свързани с търговска стратегия и в частност проучване на пазара.
YouTube
Set by YouTube and used for various purposes, including analytical and advertising.
Приемам
Отказвам
Основни
Бисквитките, необходими за правилната работа на уебсайта. Не можете да ги деактивирате.
kinnpor.uni-sofia.bg
Сесия на сайта
Приемам