Изложбата се организира от екипа на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР), финансирана от Министерството на образованието и науката.
Експозицията включва седемдесет светещи пана, разпределени по теми, които напомнят за комплексната структура на историческото познание. Интерактивният мизансцен се допълва от внушителна хронологична визуализация на съдържанието, съпоставяща събития от европейската и българската история с развитието на славянската писменост.
Церемонията по откриването бе уважена от множество посетители, сред които настоящи и бивши възпитаници на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, която празнува патронния си празник на 11 май.
Изложбата бе открита от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д.ф.н. Анастас Герджиков и от координатора на Националната научна програма КИННПОР, проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова.
Ректорът на Алма матер приветства присъстващите и отбеляза, че е щастлив на 11 май да участва в нещо, което смесва толкова много тържествени моменти – църковния празник на уважаваните първи учители Св. Св. Кирил и Методий, празника на Националната гимназия за древни езици и култури и се открива една впечатляваща изложба. Ректорът поздрави учениците, учителите и екипа на гимназията с празника и посочи, че тя е една от малкото, в които духовността се съхранява и дава образование, което подготвя и променя човек за цял живот.
Проф. Герджиков пожела на всички ученици да прекарат годините в гимназията по най-полезния и най-приятния начин и изрази увереността си, че това ще бъде така, защото е неин възпитаник. Той благодари на хората, помогнали тази изложба да се осъществи, и пожела много успех на всички присъстващи.
Проф. Тотоманова, ръководител катедрата по Кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии честити празника и заяви, че изложбата „искони бѣ слово“ е една композиция, която разказва с текст и светлина историята на българската книжовност от идването на Кирило-Методиевите ученици в България през ранната пролет на 886 г. до „История славянобългарска“ на отец Паисий и началото на Българското Възраждане и позволява на всеки да се докосне до магията на средновековните книжовни паметници.
Проф. Тотоманова акцентира в приветствието си, че изложбата е съвместно дело на няколко институции, занимаващи се с кирилометодиевската проблематика и благодари на всички, спомогнали за реализирането ѝ. Специални благодарности бяха отправени към първия директор на НГДЕК г-жа Гергина Тончева, както и на възпитаниците на НГДЕК Борис Мисирков и Георги Богданов за художествения им замисъл, който са осъществили с помощта на Кирил Кузманов.
Проф. Тотоманова подчерта още, че изложбата има не само символично значение, но и огромен образователен заряд. И това е основната причина да бъде показвана отново и отново. „Защото историята на българската книжовност не е само част от историята на България, тя е важна част от историята на европейската цивилизация“, допълни проф. Тотоманова и припомни накратко историята, работата на Кирило-Методиевите ученици и техните следовници.
„И днес този свещен дар поднесен ни от предците – българският език и кирилицата, е част от нашата духовност. И наш дълг е да се отнасяме грижливо към него, да го пазим и да го развиваме“, каза още тя и завърши приветствието си, като се позова на един от най-големите апологети на нашето писмо и четмо – Константин Костенечки, наричан Философ, по подобие на св. Кирил. „За него буквите на азбуката са стъпала на една стълба, която води към необятните висини на познанието и духовното усъвършенстване и затова ние трябва да я предадем на нашите деца здрава и непокътната“, посочи проф. Тотоманова и допълни, „че каквото се е повредило, може да се поправи чрез обучението на децата“.
