За програмата

Основни партньори в консорциума за изпълнение на Програмата „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР) са: Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Българската академия на науките, Югозападният университет „Неофит Рилски“, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Техническият университет – София и Шуменският университет „Константин Преславски“.

Изпълнение по работни пакети

Работен пакет № 1 Дейности по преглед на наличната и създаване на нова научна инфраструктура за изследване на българското културно и историческо наследство

При стартирането на програмата между основните технологични партньори – ТУ-София и ИМИ-БАН, заедно с координатора на Консорциума е обсъден план за реализация на платформа за представяне на културноисторическото наследство. Взето е решение ТУ-София да са водещи при реализацията като БАН създаде организация за адекватно управление на данните, с които те собствено разполагат, а СУ ще координира целия процес. В рамките на отчетния период в ТУ-София са предприети мерки за разработване на модел на платформата, поръчване на необходимото оборудване и подготовка на първи вариант на тестов модел за демонстрация и вътрешна дискусия в Консорциума. След това платформата ще бъде представена на МОН и всички заинтересовани институции, след което ще бъде показана и на широката публика с кампания за популяризацията ѝ.

Работен пакет № 2 Дейности по разработването на научноизследователски програми в областта на културно историческото наследство

Партньорите в Консорциума реализират активно предварително предвидените в работната програма дейности в работен пакет 2. Акцент през първия период от нейното изпълнение са следните научноизследователски задачи:

В рамките на една от задачите в СУ – Политика на държавата спрямо КИН се осъществяват дейности от два научни екипа:

Проучване и анализ на предлагането на културни маршрути и продукти на културния туризъм – в интернет и чрез допитване до културно-туристически обекти и институции (местни власти, музеи, читалища и др.) и водещи туроператори и

Проучване и анализ на търсенето на културно-туристически атракции (посещаемост, начин на ползване, удовлетвореност, сегментиране, дефицити в предлагането) чрез анализ на вторични източници и анкетни проучвания на туристи (реални на място и потенциални посетители).

В рамките на отчетния период КИН се разглежда с оглед на възможностите за използването му от туристическата индустрия като пилотно се извършва и класификация на конкретни обекти. Типологизират се и културно-туристическите атракции и се планират проучвания за валидиране на хипотезата на екипа.

Предстои анализ и оценка на регистрите на туристическите атракции и фестивалите, както и на финансираните от европейските структурни и инвестиционни фондове проекти за разработване на културно-туристически атракции през програмния период 2007-2013. Екипът е в контакт с отговорните институции – Министерство на туризма и Министерство на културата. Проучва се наличната информация за културно-туристическите атракции и се разработва методика за теренно проучване на туристическото търсене на съществуващите и класифицирани културно-туристически атракции.

Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика от средата на ХХI век – чрез разработването на цялостна стратегия за развитието на балканистичните проучвания в България до средата на ХХI в., както и чрез актуализацията на образователните цели, заложени от МОН в сферата на средното образование. Успешната реализация на поставените научни задачи ще направи академично-образователната сфера по-гъвкава към предизвикателствата, пред които Република България ще се изправи през идните три десетилетия. Темата е особено актуална в контекста на развиващите се в Западните Балкани процеси на евроатлантическа интеграция (Северна Македония, Албания и Косово).

Българската академия на науките и останалите партньори в Консорциума разработват изследователски програми по следните теми:

• Градска култура от Средновековието до модерната епоха;
• Градска памет – места, хора, събития, образи в балкански и европейски контекст;
• Градът в динамиката на културата - рефлексии и инспирации от Средновековието до Постмодерната епоха;
• Миграцията и културноисторическото наследство;
• Графично наследство по българските земи;
• Изследване на специализираните производства в древността.
• Технологични открития и иновации по нашите земи;
• Технологични открития и протопромишлени производства в късната праистория на българските земи,
• Теренни проучвания на различни социални и религиозни групи, материални и нематериални обекти.

При реализацията на цитираните изследователски програми са привлечени млади учени, подготвени публикации, част от които в реферирани издания (вкл. и такива със свободен достъп). Предстои и осъществяването на научни форуми и разпространение на информация за резултатите.

През 2019 г. ще бъдат реализирани и международни научни форуми, които са свързани тематично с областите на научноизследователските програми и целят включването на Консорциума във вече утвърдени изследователски общности.

Девета международна тематична конференция Nomads and their Neighbors in the Middle Ages, която ще се проведе в София в периода 20-23 ноември 2019 г. Предвидено е специално откриване в БАН, а научните сесии ще се проведат в Ректората на СУ. За конференцията са заявили участие над 60 специалисти по темата от над 25 държави.

В първата година от функционирането на Консорциума, СУ и Шуменският университет предвиждат реализация на Международен уъркшоп по епиграфика и сигилография, Шумен, 28-30 октомври 2019 г. в рамките, на който екипи от изследователски центрове в Западна Европа и България (основно от София, Шумен, Пловдив и Велико Търново) ще обсъждат възможността за засилване на сътрудничеството в изследването на съществуващите, описани и неописани паметници от българските земи и възможностите съвместни изследователски инициативи в рамките на Програмата.

Работен пакет № 3 Създаване на образователни програми в областта на културно историческото наследство

През отчетния период започна изпълнението на голям брой научни задачи, които да помогнат на участниците в Консорциума да включат в кратки срокове резултатите от научните изследвания по Програмата в обучението на студенти и докторанти. Такъв пример е развитието и разширяването на платформата e-Medievalia в СУ. За отчетния период над 250 студенти са преминали обучение и тестиране с тази платформа.

В СУ е сформиран интердисциплинарен екип, който да проучи възможностите за Професионално развитие в областта на културното наследство. В рамките на изследователската задача се предвижда да бъде разработена база от данни с актуалното състояние на правната инфраструктура на професионалното развитие в областта на културното наследство и публикувани препоръки към институциите на паметта – музеи, библиотеки и архиви.

В БАН за изпълнението на дейностите в работен пакет 3 е сформиран екип за реализация на научна задача за създаване на образователно съдържание по темата езикова и функционална грамотност и обучението по литература за подкрепа на училищното образование. Предвидено е и създаването на Видеолекторат „200 минути кирилометодиевистика“, посветен на 1150-годишнината от кончината на св. Кирил-Константин Философ.

Работен пакет № 4 Дейности по разработката на научни и научно-приложни продукти

Партньорите по програмата развиват съществуващи и създават нови дигитални инструменти за представяне, класифициране и изследване на културноисторическото ни наследство:

Уникалната система Histdict (histdict.uni-sofia.bg) представя средновековната българска книжнина и се допълва с нови текстове, речници на средновековния български език, исторически речник, обратен гръцко-старобългарски речник. Системата и е чудесен инструмент не само за изследването на българската книжовна история, но и за представянето и популяризирането на българското културно наследство, както и за демонострирането на достиженията на българските медиевисти навред по света.

Двуезичният корпус на новобългарската преводна рецепция на антични и средновековни латински автори е в процес на изграждане, както и дигиталният модел за кратко описание на архивни единици за нуждите на онлайн потребителите (базиран на съществуващи архивни колекции, които са или слабо проучени, или не проучвани през последните 70 години). Географско-информационната система „Ранното християнство в днешните български земи (по исторически и археологически данни)“ и Дигиталният историко-географски справочник на България през епохата на османското владичество, Диахронният исторически и геопространствен анализ на данни за обекти от КИН, използват ГИС технологията за описание, класифициране и изследване на културноисторическото наследство по нашите земи.

Необработеният засега „скрит архив“ на най-големите дарители в новата история на България – братята Евлоги и Христо Георгиеви ще бъде използван като ресурс за реконструкция на стопанското и политическото минало.

В БАН е предвидено разработването на проект за софтуерно решение на виртуален музей за представяне и популяризиране на древната история и цивилизация по българските земи. В рамките на отчетния период са публикувани статии по темата на английски език в специализирана реферирана научна поредица с отворен достъп: Digital Presentation and Preservation of Cultural and Scientific Heritage.

Като резултат от изпълнението на тези задачи още през 2019 г. ще бъдат публикувани неизвестни засега научни данни и формулирани хипотези, които да влязат в научно обращение не само у нас, но и в съответните научни области по света, и не на последно място – ще бъде създадено и разпространено ново знание.

Работен пакет № 5 Управление на проекта и публичност

В рамките на отчетния период е създаден и функционира Изпълнителен съвет на програмата. В научен аспект ИС приема и одобрява оперативните планове за дейностите на партньорите по Програмата. След стартирането на Програмата бяха разработени лого и сайт на ННП КИННПОР за информация и комуникация между партньорите, както и за представяне на резултатите пред заинтересованите страни и широката общественост. Сайтът https://kinnpor.uni-sofia.bg постепенно се попълва с информация за събитията и дейностите по програмата. Заедно с това е приет и се изпълнява Комуникационен план за разпространяване на резултатите от изпълнението на Програмата.

През отчетния период бяха реализирани следните публични прояви –

• Международна научна конференция „Нему да бъде слава и чест, и почит – 1150 години от кончината на Константин-Кирил Философ“ (13 и 15 февруари 2019 г.) , организирана от Кирило-методиевски научен център при БАН и Факултета по славянски филологии на СУ;
• Фотоизложбата „Столипиново – всеки има история“ на Айдън Четинбостаноглу от гр. Измир в Пловдивския университет е била достъпна за пловдивчани и гости на града между 22 април и 31 май;
• Изложбата „искони бѣ слово“, посветена на 1150-ата годишнина от блажената кончина на свети Кирил-Константин Философ бе показана от 11 до 21 май 2019 г. в централното фоайе на Ректората на СУ;
• На 27 май в Пловдивския университет беше представена книгата на доц. Димо Чешмеджиев „Етюди върху български средновековни култове“;
• ТУ-София организира конференция по компютърни науки в Созопол (в началото на юни 2019 г.).

За популяризирането на Националната научна програма бяха отпечатани рекламни материали, любезно разпространени от колеги от МОН по време на Софийския фестивал на науката проведен между 9-12 май 2019 г. в София Тех парк.

През отчетния период се подготвят и голям брой научни издания. В СУ те са предмет на дейността на отделни научни екипи – такива са двете книги с непубликувани съчинения на Григорий Цамблак (книгата вече е под печат и освен оригиналния текст съдържа и превод на съвременен български език) и св. Патриарх Филотей Кокин в старобългарски превод; изданието на капиталния труд на доц. Петър Илчев за глаголицата.

В Пловдив вече е издадена монографията на доц. Димо Чешмеджиев „Етюди върху български средновековни култове“.

В Българската академия на науките е подадено за печат Paneva-Marinova, D., Stoikov, J., Pavlova, L., Luchev, D. (2019) System Architecture and Intelligent Data Curation of Virtual Museum for Ancient History, SPIIRAS Proceedings, 2019, Vol. 18 (2), ISSN: 2078-9181 (print), ISSN: 2078-9599 (online), DOI: 10.15622/sp.18.2.444-470, SJR: 0.167 (2017), pp.444-470, достъпно на адрес: http://proceedings.spiiras.nw.ru/index.php/sp/issue/view/189, предстои и отпечатването на сборниците „Пътища на балканските зографи“ и Корпус на стенописите от XVI век в България.

Екипът на СУ „Св. Климент Охридски“ осигурява административната и финансова отчетност на Консорциума за изпълнение на националната научна програма.

Предстоящи по-важни прояви и издания

В рамките на дейността на СУ „Св. Климент Охридски“, се организира Седмият колоквиум по старобългаристика, който ще се състои от 26 до 28 август 2019 г. и чрез който се възстановява традицията България като родина на кирилицата и люлка на Кирило-методиевото наследство да организира научен форум, посветен на делото на Светите братя, неговото разпространение по света и значението му за европейската цивилизация. Разпратени са покани до участниците, събират се заявки за научните доклади и са изготвени документи за осигуряване на визи за гостите от Русия. Получени са потвърждения от 10 участника от чужбина. Предстои организация на логистиката – престой на чуждестранните гости, културна програма, информиране и публичност.

Основни изводи от представения междинен отчет

В началния етап от изпълнението на Националната програма са идентифицирани основните предизвикателства в дейността на Консорциума като цяло, които предстои да бъдат адресирани в рамките на периода до края на 2019 г. По-важни такива са:

• Недостатъчно взаимодействие между екипите, работещи по различни научни задачи по програмата, особено когато те не са в една и съща институция.
• Липса на обща стратегия за постигане на по-голям обществен ефект – както се вижда от таблицата с показателите, единствено екипът в СУ в началния етап е предложил стратегия/модел/технологично решение, което да реши съществуващ проблем на държавна институция/бизнес – дефиниране на КИН за нуждите на туристическата индустрия. На следващо заседание на ИС темата ще бъде дискутирана и в контекста на вече водените разговори с представители на МОН.
• Организиране и представяне на данните събрани, обработени и подготвени за представяне на платформата на ННП КИННПОР.

Данни за постигнатите резултати

• През 2019 г. в рамките на изпълнението на програмата над 80 научни екипа да изпълняват научни задачи. Само в СУ над 160 изследователи – изтъкнати и млади учени са включени в изследователската дейност през 2019 г.
• През 2019 г. се подготвят за реализация или вече са реализирани поне 5 международни научни форума с участници от над 25 държави.
• До момента в Програмата са включени над 320 млади учени, студенти и докторанти.
• При изпълнение на задачите по Програмата партньорите в Консорциума са получили запитвания от над 20 институции, потенциални потребители на резултатите от научните дейности.
• В Пловдивския университет е създаден Център за изучаване на нематериално културно наследство (ЦИНКН), който ще продължи изследванията в тази област и след края на Програмата.
• Реализацията на научната програма ще увеличи международната видимост на българската хуманитаристика и на партньорите в Консорциума. Ще се подобрят и резултатите на изследователите и на институциите, включени в програмата в международен аспект.