На 27 октомври 2021 г. в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет се проведе публична дискусия по темата „Политики за професионално развитие: какво е необходимо на културното наследство?“.

Събитието е част от научната задача „Професионално развитие в областта на културното наследство“, изпълнявана от екип, ръководен от проф. д.н. Иван Кабаков и финансирана по национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“.

Публичната дискусия е включена и в програмата със събития, с които се отбелязват 30 години от създаването на специалност „Културология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сред официалните гости бяха г-жа Амелия Гешева, бивш зам.-министър на културата, доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, а също и проф. д.пс.н. Соня Карабельова, декан на Философския факултет, проф. д-р Мариана Асенова, ръководител на катедра „Туризъм“ в Геолого-географския факултет, проф. д-р Даниела Колева, ръководител на Катедра „История и теория на културата“ във Философския факултет, доц. д-р Анета Дончева, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и др.

Представяне на националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ направи Добромир Добрев, представител на екипа за координация на програмата за Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. Иван Кабаков представи научната задача, по която ръководеният от него екип от Философския и Историческия факултет работи в продължение на три години. Вниманието на аудиторията беше насочено към установените в рамките на изследването дефицити в професионалното образование и обучение на специалистите в областта на културното наследство, постигнатите изследователски резултати, както и към необходимостта от създаване на общност от изследователи и преподаватели с различна професионална насоченост, подготовка и експертиза преди всичко в опазването, социализацията и управлението на културното наследство. Устойчивото съществуване на тази общност от изследователи и специалисти в коментираната област, според повечето от участниците, предполага изграждането на специална структура на университетско равнище, която да координира и подпомага инициативите на различните специалности и факултети в областта на културното наследство, както и да осъществява дейности, които насърчават участието на различни заинтересовани лица и организации в процесите на неговото опазване, социализация и управление.

Представени бяха две научни изследвания – „Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България“ – от проф. д.н. Иван Кабаков и „Валидиране на знания и умения в областта на културното наследство“ с автор Милена Колева-Звънчарова – от проф. д-р Райна Гаврилова. Доц. д-р Георги Вълчев представи третото издание с обучителни програми за професионално развитие в областта на културното наследство, изработени в рамките на научната задача, чрез което екипът предлага решения на част от установени дефицити и проблеми в практиката.

Модератор на последващата дискусия по темата „Политики за професионално развитие: какво е необходимо на културното наследство?“ беше проф. д-р Райна Гаврилова. В резултат на изказаните мнения се очертаха три основни проблема, които същевременно предлагат и перспективи за развитие: необходимостта от диалог и комуникация между различните специалисти и институции, търсене на институционално решение за устойчивост и развитие на постигнатите резултати, както и предлагането на институционални и управленски решения на управляващите и публичната администрация с оглед на постигането на полезни взаимодействия на теорията и научните изследвания с практиката в областта на културното наследство.