Тя е реализирана в рамките на Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ на Министерството на образованието и науката от екип с ръководител проф. д-р Бисерка Пенкова (редактор) от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Членове на авторския колектив от Института за изследване на изкуствата са доц. д-р Маргарита Куюмджиева, доц. д-р Иван Ванев, гл. ас. д-р Цвета Кунева, гл. ас д-р Майя Захариева, гл. ас. д-р Мария Колушева и гл. ас. д-р Цветан Василев от СУ.
Целта на изданието е да покаже богатството на балканското художествено наследство от поствизантийския период, като представи паметници на църковната монументална живопис в България, Гърция, Северна Македония, Сърбия и Албания. Включените в книгата стенописни ансамбли са избрани целенасочено. Те формират няколко групи, всяка от които очертава определено направление в динамичното взаимодействие на изкуството по нашите земи с оссновните художествени центрове на Балканите в периода от последната четвърт на XV до началото на XVII в. Става въпрос за 29 църкви и техните стенописи, намиращи се днес на територията на България, Гърция, Северна Македония, Сърбия и Албания, за които е дадена основна текстова и визуална информация. Акцентът в текстовете е поставен върху връзките на стенописите с други балкански паметници, показани чрез примери и паралели, които, от своя страна, позволяват да се проследи движението на художествените влияния по някои от пътищата на зографските екипи.
За осъществяването на научните задачи на авторите в настоящия сборник от съществено значение бе ролята на чуждестранните консултанти. Благодарение на съдействието на Светлана Пейич (Сърбия), Виктория Поповска-Коробар (Северна Македония) и Янис Сисиу (Гърция) бяха успешно осъществени пътуванията извън страната, но специална благодарност им дължим особено за безкористно споделената информация и за ползотворните дискусии. Багодарение на професионалния превод на гл. ас. д-р Мария Тотоманова-Панева и Атанас Игов, изданието ще достигне до по-широк кръг читатели. А на Даниел Нечев е заслугата за естетическата реализация на изданието.
Надяваме се настоящото двуезично издание да способства за популяризирането на паметниците на православното изкуство от периода ХV-ХVІІ в. не само от България, но и от балканските страни, да привлече вниманието към тяхното проучване и опазване и да допринесе за укрепването на интеграционните процеси в научното и културното пространство на Балканите.
