КИННПОР
Понеделник, 14 Февруари 2022 15:59

Дати за честване на св. Константин-Кирил

Гробът на св. Константин-Кирил в базиликата „Св. Климент“ в Рим Гробът на св. Константин-Кирил в базиликата „Св. Климент“ в Рим

В Православната църква св. Кирил се чества на 14 февруари. Това е датата на неговата смърт (неговото успение), която е посочена в гл. ХVIII на ЖК. Константин-Кирил Философ е обявен за светец наскоро след смъртта си, но за канонизацията му се знае сравнително малко.

Още в края на ІХ в. в България заради общото им дело – създаването на азбуката и първите преводи на Писанието на старобългарски език, Светите братя започват да се свързват в обща светителска двойка – първо ги наричат „първоучители“, а по-късно и „равноапостоли“ (т.е. равни на апостолите).

Най-ранното свидетелство за общо честване на първоучителите е на 25 август – дата, която е засвидетелствана в краткото им житие. Там двамата светци са почетени като „отци наши и Моравски архиепископи – Константин, наречен Кирил Философ, и брат му Методий, учители на славянския народ“. Доста по-късно, през ХVІІ в., в Русия се утвърждава друга обща дата за тяхното честване – 11 май. Времето на нейната поява не е достатъчно изяснено. В книгата на Димитрий Ростовски „Жития на светците“, издадена през 1700 г., при честването за 11 май е поместено общо житие за светите братя Константин-Кирил и Методий. През октомври 1849 г. при освещаването на българската църква в Цариград Неофит Рилски приема редовното честване на светите Кирил и Методий да бъде именно на 11 май.

През 1916 г. в България след смяната на Юлианския календар с Григорианския (когато се добавят 13 дни) 11 май се предатира на 24 май.

Константин-Кирил Философ – св. Кирил

Традицията на празничните чествания на създателите на славянската азбука е наложила устойчивите словосъчетания „св. св. Кирил и Методий“ (което се произнася „светите Кирил и Методий“) или разширеното „светите славянски равноапостоли Кирил и Методий“. Но когато се говори само за по-младия от братята, той бива назоваван по различни начини: или само Константин, или само Кирил, или Константин-Кирил, или Константин Философ, или Кирил Философ. Всяко от тези именувания има своето основание, тук ще проследим основните употреби според ЖК:

а) Константин е кръщелното светско име на славянския апостол. В ЖК то се среща рядко. От I до IV глава се употребява 5 пъти, в гл. VIII – 1 път, а в гл. ХIV го срещаме като Константин Философ.

б) Философ е почетно звание, давано както на светски, така и на духовни лица. Константин го получава, след като завършва Висшето училище в Цариград и на свой ред става преподавател по философия в него. По всичко личи, че философ се възприема като особено авторитетна титла, с която агиографският герой е бил известен на съвременниците – това е призвание за изключителните му способности.

в) Кирил е монашеското име на славянския първоучител. В гл. ХVIII на ЖК се казва, че болният вече Константин 50 дни преди смъртта си приема монашество с името Кирил. По традиция встъпването в монашество се приема за второ раждане и второ кръщение на човека, затова му се дава ново име, като обикновено се запазва първата буква на старото. Така е и в конкретния случай: Константин (светско име, което остава и като духовно) и Кирил (монашеско).

Живота на Константин-Кирил Философ възстановяваме основно по текста на ЖК. Той е роден през 826 или 827 г. в Солун в семейството на Лъв Друнгарий като седмо, последно дете. В ЖК името на неговата майка не е посочено. От малък проявява интерес към духовен живот и това е забелязано от родителите му. Рано загубва баща си – не е уточнено на каква възраст е бил, но вероятно между 7-ата и 14-ата си година. Около 842–843 г. започва да учи във Висшето училище в Цариград (Школа Магнаура). Около 847 г. е ръкоположен в духовен сан (като при това първо ръкополагане не сменя името си). По това време е назначен за библиотекар (секретар на патриарха), а шест месеца по-късно става преподавател по философия в Магнаурската школа. Оттам идва и званието му философ. През 851 или 855 г. е осъществена Сарацинската мисия (вж. и Арабски халифат). Малко по-късно, през 856 г., Константин се оттегля в манастира на брат си Методий. През 860 г. започва Хазарската мисия, в която участват и двамата братя. На път за Хазарския каганат Константин за известно време остава в Херсон, където изучава самаритански език. Открива мощите на папа Климент Римски. Днес изследователите са на мнение, че той е открил мощите на св. Климент Анкирски или на някой друг местен светец със същото име, но тогава се е смятало, че това са мощите на римския папа Климент. Тези мощи играят важна роля в Кирило-Методиевата история по-нататък (вж. Климент; Църква „Свети Климент“). Началото на следващата и най-важна мисия – Моравската мисия, е през 862–863 г. Двамата братя са изпратени от византийския император Михаил ІІІ при княза на Моравия Ростислав. Във връзка с тази мисия Константин създава азбуката и още във Византия, преди заминаването, полага началото на славянския книжовен език чрез превода на Евангелието и Псалтира. В Моравия Константин и Методий организират религиозния и просветния живот, като използват създадения от тях книжовен език, основан на говора на българските славяни от Солунско. Според ЖК престоят им е бил 40 месеца или малко повече от 3 години, т.е. до 866 г. Между 866 и 867 г. по молба на княз Коцел те пребивават в Панония, където също въвеждат славянската писменост и богослужение. По пътя за Рим минават и през Венеция, където участват в диспут с привържениците на схващането, според което свещени езици са само еврейският, гръцкият и латинският (вж. Венециански диспут). Извикани в Рим от папа Николай I, те пристигат във Вечния град в самия край на 867 или дори в самото начало на 868 г. Там са посрещнати тържествено от вече избрания следващ римски папа Адриан ІІ (14.XII.867–25.XI.872). Именно на него те предават мощите на св. Климент Римски. Адриан II освещава славянските книги, ръкополага някои от преките ученици на Константин и Методий за свещеници, като дава възможност на славянските мисионери да отслужат тържествено богослужение на славянски език в няколко от най-големите римски църкви. Константин се разболява и малко преди смъртта си приема монашеското име Кирил, с което е известен и до днес. След 50 дни, на 14 февруари 869 г., Константин-Кирил умира на 42 години. Погребват го тържествено в базиликата „Сан Клементе“ (вж. Църква „Свети Климент“), където мощите му се пазят и до днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ
ЗА НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА ПРОГРАМА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

ПРИЛОЖНИ
ПРОГРАМИ

За повишаване на информираността на обществото по отношение на културноисторическото наследство.

ДИГИТАЛНИ
ИНСТРУМЕНТИ

За изследване, представяне и популяризиране на българското културноисторическо наследство.

ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПРОГРАМИ

Научноизследователски и образователни програми в областта на българското културно наследство.

×

Национална научна програма КИННПОР

Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ е създадена в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Р България 2017-2030 и се финансира от Министерството на образованието и науката на България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ


TOP