В изпълнение на проект от Национална научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“, Работен пакет 2.6. „Политиката на държавата спрямо КИН“, в началото на месец октомври беше проведено работно съвещание.
В срещата участва екип, състоящ се от пет учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) и един учен от Института за изследване на изкуствата (ИИИ) към Българска академия на науките. На него бяха разисквани въпроси, свързани с обстановката на пандемия COVID-19, обема и характера на работата по проекта.
На 21 октомври 2020 г., при спазвани строги мерки за хигиена, дистанция и социални контакти, в залата на ИЕФЕМ на ул. Г. Бончев, бл. 6, беше проведена кръгла маса на тема „Културни политики в условия на пандемия: казуси/интерпретации/анализи“. Участваха членовете на екипа на РП 2.6. със свои разработки, които предстои да се публикуват в специална книжка на списание „Български фолклор“.
Форумът беше открит от чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова (ИЕФЕМ), която изнесе доклад на тема: „Пандемия, институции, политики...“. В доклада бяха разгледани проблеми, които ще бъдат предложени на вниманието на държавните институции (Министерство на образованието, Министерство на образованието и науката и др.), както и на неправителствените организации, които са пряко ангажирани с проблемите за опазване на културноисторическото наследство. Проф. Сантова отбеляза, че специалното внимание от страна на ЮНЕСКО върху състоянието и опазването на културата е било провокирано от екстремната ситуация, породена от пандемията COVID-19.
Докладът на проф. д-р Йоана Спасова-Дикова (ИИИзк) „Пост-пандемични държавни културни политики в България 2020-2021 в областта на изпълнителските изкуства. Тенденции и перспективи“ беше посветен на засегнатите от пандемията професионални изпълнителски изкуства (театър, музика, танцово изкуство) и политиката на Българската държава (в частност Министерството на културата) за подпомагане на творците на свободна практика, които се оказаха много засегнати от социалната изолация по повод карантината от COVID 19.
Докладът на гл. ас. д-р Радка Братанова (ИЕФЕМ) „Хоро на вирус“ – за музикалнофолклорното творчество и работата на някои културни институции
по време на пандемия“ имаше за цел да разгледа проявите на музикалнофолклорно творчество, публикувани в различни сайтове на глобалната мрежа и механизмите, характерни за фолклора, които се проявяват във връзка с това. Във втората част на изложението стана дума за работата на някои локални културни институции (читалища, училища, заведения, в които се свири „на живо“, културни клубове и др.) по време на пандемията и начините за справяне с тази ситуация.
Гл. ас. д-р Даниел Фокас (ИЕФЕМ) представи своето изследване на тема „Гръцко-български сдружения за приятелство в България след 1989 г. и ефектите на пандемията от COVID-19 върху тяхната дейност“. От него стана ясно, че повечето сдружения и организации са силно повлияни от пандемичната обстановка и даже има опасност някои от тях да се закрият, въпреки усилията на държавни и неправителствени институции да подкрепят и финансират тяхната дейност.
Гл. ас. д-р Елена Водинчар (ИЕФЕМ) се спря на темата за „Културната политика сред българите в чужбина и предизвикателства на Ковид 19“ . След кратък исторически обзор, посветен на политиката на нашата държава спрямо българската диаспора, Водинчар разгледа обстойно дейността на специално създадената Държавна агенция за българите в чужбина и други институции (държавни или не) по време на пандемичната обстановка.
Докладът на гл. ас. д-р Стела Ненова (ИЕФЕМ) беше озаглавен „Съвременни читалищни форми на работа, свързани с опазването на локалното културно наследство, в условията на пандемия – политики и практики“. Тя отбеляза, че една най-значимите дейности на типичната за българските реалности читалищна институция е в опазването на локалното (материално и нематериално) културно наследство и че извънредната обстановка, породена от глобалната пандемия е провокирала множество предизвикателства пред тази нейна задача. Въпреки сериозните изпитания обаче, практиката показва, че работещите добре, активните и изградили стабилни връзки със своите общности читалища доста успешно успяват да удържат своите позиции на значимо културно и комуникационно средище и да се адаптират към налаганите мерки и извънредните условия, както показват наблюденията в интернет пространството.
След обстойната дискусия бяха направени някои важни заключения, които ще бъдат предложени на вниманието на държавните институции (Министерство на образованието, Министерство на образованието и науката и др.), както и на неправителствените организации, които са пряко ангажирани с проблемите за опазване на културноисторическото наследство.
