Книжка № 1 за 2021 на списание „Български фолклор“ носи наименованието „Културни политики и пандемия: казуси/интерпретации/анализи“ и предлага разработки, реализирани по проект, който е част от изпълнение на проект – Работен пакет № 2. „Дейности по разработването на научноизследователски програми в областта на културноисторическото наследство. РП 2. 6. Политиката на държавата спрямо КИН“ от Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР - РМС № 577).

Съставител на изданието е член-кореспондент, професор, доктор на изкуствознанието Мила Сантова, а с публикации участват колегите от екипа по проекта, както следва:

• Мила Сантова. Пандемия, европейски и международни институции, политики…
• Йоана Спасова-Дикова. Пандемични държавни културни политики в България в областта на изпълнителските изкуства (2020–2021). Тенденции и перспективи
• Радка Братанова. За музикалнофолклорното творчество и работата на някои културни институции по време на пандемия
• Стела Ненова. Читалищата по време на пандемия – политики и практики.
• Елена Водинчар. Културната политика към българите в Молдова, Украйна и Румъния и предизвикателства на COVID-19.
• Даниел Фокас. Гръцко-български сдружения за приятелство в България след 1989 г. и ефектите на пандемията от COVID-19.

Новоизлязлата книжка на списание „Български фолклор“ носи наименованието на предходен научен форум и всъщност предлага разширени за печат текстове на изнесените като доклади в началото на месец октомври 2020 година на работно съвещание на екипа по проекта доклади. Форумът бе един от първите в страната, третиращ проблеми на културното наследство в ситуация на пандемия. Той предложи изследователски наблюдения и интерпретации на ситуацията и предприеманите от различни институции и с различни културни политики действия за опазването на културното наследство в екстремни условия.

Публикацията днес е актуална рефлексия – възможен, но и достатъчно разнообразен прочит на ситуация, за реакция/ии спрямо която обществото няма предварително изготвени стратегии, а формалните и неформалните му структури – договорени планове. Дали и как поддържането и оцеляването на културата може или не да бъде всред обществените приоритети в подобна неочаквана реалност?

В публикациите си в списание „Български фолклор“ изследователите са предложили отговори.