В края на месец юли екип от ИИИзк – БАН проведе теренни проучване на територията на Врачанска епархия в рамките на проекта „Актуализация и подготовка за печат на Корпус на стенописите от XVI век в България“, финансиран от Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“ 2019 (КИННПОР) на Министерството на образованието и науката.
Бяха изследвани няколко изключително интересни стенописни паметника.
Стенописите на манастирската църква „Св. Арх. Михаил“ при с. Долна Бешовица са сред слабопроучените и същевременно сред застрашените паметници от XVI в. в България. При извършената наскоро реставрация е разкрита запазената и в голямата си част непубликувана живопис на храма. Най-ранното и най-важното сведение е приписка в ирмологий, намерен от Иван Гошев във Врачанската епархия. В него се посочва годината 1549 и свидетелства, че по това време манастирът „Св. Архангел Михаил“ е действащ и игумен е йеромонах Нектарий. На базата на стила, както и на приписката може да се изкаже хипотезата, че живописта в храма датира от средата на XVI в. Особен интерес представляват изображенията на св. Кирил и св. Методий сред епископите в композицията Поклонение на жертвата в апсидата. Предположението, че това може би са първите известни у нас изображения на двамата братя, се подкрепя от образите на трима папи, запазени върху източната стена, сред които папа Адриан.
Съхранените исторически сведения за Струпецкия манастир „Св. пр. Илия“ сочат, че той е функционирал през XVI в., а вероятно през XVII в. е запустял. През първата половина на XIX в. е възстановен по инициатива на Димитраки Хаджи Тошев, един от влиятелните възрожденци във Видинския край. Старата манастирска църква, вероятно посветена на св. Никола, е един от добре запазените паметници от XVI в. у нас. Стенописите са почти изцяло запазени и реставрирани. Проучванията установяват наличието на изключително интересни иконографски модели, използвани от зографите, изпълнили стенописната програма на храма. Проведените теренни проучвания допринесоха за цялостна реконструкция на историята, иконографската програма и анализ на стиловите особености на този важен и интересен паметник на църковната живопис от XVI в. в България.
Бистрешкият манастир „Св. Йоан Касинец“ се намира на около 12 км северозападно от град Враца. Прозвището „Касинец“ произлиза от името на намиращите се в близост местност и връх Касината. Първите писмени сведения за манастира се отнасят към 1540 г. са съхранени в надписа под стенописите в скалите на Голямата пещера, посветен на „Димитър син Дубов“. Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от материала е преизползвана в новата сграда. В църквата са останали стенописни фрагменти от няколко периода в много лошо състояние. Живописта върху скалата над манастира и част от стенописите в църквата показват, че той е бил обновен през XVI век.
По време на експедицията бяха проучени материали в Регионален исторически музей – Враца и Регионален държавен архив – Враца, Врачанска митрополия, както и бяха заснети икони от митрополитската сбирка в църквата „Възнесение Христово“ във Враца.
