Изданието е двуезично – на старобългарски с паралелен гръцки текст, като и двата текста се публикуват за първи път. Съчинението има особена ценност и ще привлече интереса на филолози, историци, богослови и всички, които се интересуват от въпросите на християнската святост.

На първо място, то е важен извор за византийското богословие през ХIV в. Словото разглежда светостта като цялост, а не в отделните ѝ прояви, като я поставя в контекста на синергията на човека и Бога , т.е. в контекста на съгласуването на човешката активност с икономѝята на спасението. В него се говори за освещението на човешкия род, който излъчва към Бога сонм от светци. Словото има дълбоко догматическо съдържание, представено в дискурса за божествените енергии.

На второ място, Словото е дело на Константинополския патриарх Филотей, който не само е близък сподвижник на св. Григорий Палама, но води и последователна политика за консолидация на православните държави срещу османската заплаха. Значимо място в рамките на тази политика заема България. За нейното осъществяване работи и Киприан, който с подкрепата на патриарха е избран за митрополит на Киев и Литва, а след това и за митрополит на цяла Русия.

На трето място, Словото е ценен извор за състоянието на българския език през ХIV в. благодарение на изключително устойчивата ръкописна традиция, която тръгва много скоро след неговото написване и превод.

Изданието включва критически апарат и изчерпателни старобългарски и гръцки индекси. То е осъществено с подкрепата на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ и е подготвено от Мария Спасова (старобългарски текст) и Иван Христов (гръцки текст).