След 25-годишно прекъсване през 2019 година Софийският университет „Свети Климент Охридски“ възстановява Колоквиума по старобългаристика. Това става възможно благодарение на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от МОН. Софийският университет бе удостоен с ролята на водеща институция в тази програма заради високите си постижения в областта на изследването и популяризирането на българското наследство.
Колоквиумът по старобългаристика се провежда за първи път през 1978 година и е замислен като палеославистичен форум, на който учени от България и чужбина да могат да обменят идеи и опит, от които да се роди не само бъдещо сътрудничество, но и ново знание. До 1994 година са проведени шест колоквиума, организирани от Софийския университет под ръководството на видните палеослависти Куйо Куев и Иван Буюклиев, които утвърждават мястото и ролята на България като класическа страна на Кирило-Методиевото наследство и авторитетен старобългаристичен научен център.
Тазгодишният Седми международен колоквиум по старобългаристика, който се провежда в периода от 26 до 28 август 2019 г., отново цели да покаже на света достиженията на българската кирилометодиевистика и палеославистика.
На откриването му председателят на Организационния комитет проф. дфн Анна-Мария Тотоманова благодари на организаторите на събитието и заяви, че колоквиумът е посветен на 1150-годишнината от блаженото успение на първоучителя свети Константин-Кирил Философ.
„С него ние отдаваме не само почитта си към първоучителите, но и изпълняваме дълга си към нашите велики предшественици – първите български владетели и книжовници, които на българска почва възстановяват Кирило-Методиевите преводи, доразвиват създадения от Светите братя книжовен език и го превръщат в основен инструмент за християнизацията на Балканите и Русия“
Тя подчерта още, че възстановяването на колоквиума е и израз на благодарност и дълг към учителите, първите организатори и участници в предишните колоквиуми, които години наред са мечтали за неговото възраждане.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков изрази задоволството си да присъства на събитието и отбеляза, че през годините, в които съществуваше, колоквиумът наистина стана утвърден международен форум, който е помогнал много за развитието на тази област.
Проф. Герджиков благодари на всички, които са организирали събитието и изрази задоволството си, че в него участват толкова много учени от 12 европейски страни.
„Палеославистиката, старобългарският език и старата българска литература заслужават един такъв международен форум и се надявам това възобновяване да не е нещо еднократно, а да стане повод за постоянни, периодични събирания“
Той изрази надеждата си, че това ще бъде и начин старобългаристите и палеославистите да се срещат, да обменят мнение и да придвижват напред тази важна наука. В края на приветствието си проф. Герджиков пожела успех на форума.
В Колоквиума са заявили участие четиридесет и шестима учени от дванайсет европейски страни (6 от които славянски – България, Сърбия, Русия, Полша, Чехия, Украйна, и още от Италия, Великобритания, Австрия, Германия, Холандия и Унгария). Сред тях са такива изтъкнати учени като Уилям Федер, Хайнц Миклас, Габор Балаш, Влада Станкович. Някои от участниците от чужбина (Красимир Станчев, Флорентина Бадаланова-Гелер, Георги Минчев) са възпитаници на Университета и колеги, които след промените са продължили своето кариерно развитие извън България.
Снимки от предишните издания на колоквиума можете да видите тук:
Седми международен колоквиум по старобългаристика:
