В празничния 8 декември 2021 г. Министерският съвет на Република България удължи до края на 2022 г. изпълнението на три от националните научни програми: „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ и “Електронно здравеопазване в България“.

На 06 декември 2021 г. Институтът за исторически изследвания при БАН организира и проведе научна конференция на тема „Миграция и обществено развитие“.

Документалният филм „Пътят на светлината“, посветен на българския принос в европейската и световна култура и реализиран по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ с водещ партньор СУ „Св. Климент Охридски“, е включен в програмата на второто издание на кино фестивала „БГ екран онлайн“, организиран от Държавния културен институт към Министъра на външните работи в сътрудничество с платформата за българско кино Gledam.bg.

На 27 октомври 2021 г. в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет се проведе публична дискусия по темата „Политики за професионално развитие: какво е необходимо на културното наследство?“.

Събитието е част от научната задача „Професионално развитие в областта на културното наследство“, изпълнявана от екип, ръководен от проф. д.н. Иван Кабаков и финансирана по национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“.

Публичната дискусия е включена и в програмата със събития, с които се отбелязват 30 години от създаването на специалност „Културология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сред официалните гости бяха г-жа Амелия Гешева, бивш зам.-министър на културата, доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, а също и проф. д.пс.н. Соня Карабельова, декан на Философския факултет, проф. д-р Мариана Асенова, ръководител на катедра „Туризъм“ в Геолого-географския факултет, проф. д-р Даниела Колева, ръководител на Катедра „История и теория на културата“ във Философския факултет, доц. д-р Анета Дончева, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и др.

Представяне на националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ направи Добромир Добрев, представител на екипа за координация на програмата за Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. Иван Кабаков представи научната задача, по която ръководеният от него екип от Философския и Историческия факултет работи в продължение на три години. Вниманието на аудиторията беше насочено към установените в рамките на изследването дефицити в професионалното образование и обучение на специалистите в областта на културното наследство, постигнатите изследователски резултати, както и към необходимостта от създаване на общност от изследователи и преподаватели с различна професионална насоченост, подготовка и експертиза преди всичко в опазването, социализацията и управлението на културното наследство. Устойчивото съществуване на тази общност от изследователи и специалисти в коментираната област, според повечето от участниците, предполага изграждането на специална структура на университетско равнище, която да координира и подпомага инициативите на различните специалности и факултети в областта на културното наследство, както и да осъществява дейности, които насърчават участието на различни заинтересовани лица и организации в процесите на неговото опазване, социализация и управление.

Представени бяха две научни изследвания – „Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България“ – от проф. д.н. Иван Кабаков и „Валидиране на знания и умения в областта на културното наследство“ с автор Милена Колева-Звънчарова – от проф. д-р Райна Гаврилова. Доц. д-р Георги Вълчев представи третото издание с обучителни програми за професионално развитие в областта на културното наследство, изработени в рамките на научната задача, чрез което екипът предлага решения на част от установени дефицити и проблеми в практиката.

Модератор на последващата дискусия по темата „Политики за професионално развитие: какво е необходимо на културното наследство?“ беше проф. д-р Райна Гаврилова. В резултат на изказаните мнения се очертаха три основни проблема, които същевременно предлагат и перспективи за развитие: необходимостта от диалог и комуникация между различните специалисти и институции, търсене на институционално решение за устойчивост и развитие на постигнатите резултати, както и предлагането на институционални и управленски решения на управляващите и публичната администрация с оглед на постигането на полезни взаимодействия на теорията и научните изследвания с практиката в областта на културното наследство.

На 18 ноември 2021 г. ще се проведе онлайн семинар на тема „Етнологични изследвания на традиционни и съвременни технологии и специализирани производства“, организиран от ИЕФЕМ по програма КИННПОР.

Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките организира семинар на тема „Съвременни теренни изследвания на културноисторическото наследство – 2021“ по програмата „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР).

На 02 ноември 2021 г. Институтът за исторически изследвания – БАН организира публична лекция на гл. ас. д-р Стефан Димитров на тема „Категории население, ангажирани с добива и преработката на руда в българското пространство (ХV–ХVІІ век)“.

Книжка № 1 за 2021 на списание „Български фолклор“ носи наименованието „Културни политики и пандемия: казуси/интерпретации/анализи“ и предлага разработки, реализирани по проект, който е част от изпълнение на проект – Работен пакет № 2. „Дейности по разработването на научноизследователски програми в областта на културноисторическото наследство. РП 2. 6. Политиката на държавата спрямо КИН“ от Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР - РМС № 577).

На 1 и 2 октомври 2021 г., в Пловдив, се проведе международна научна конференция „Нематериално културно наследство: Капаните на града“. Инициатор на събитието е екипът на катедра Етнология в ПУ „Паисий Хилендарски“ в рамките на Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от МОН.

През септември 2021 г. излезе от печат справочният речник „Кой, кога, къде в Пространното житие на св. Константин-Кирил“, изготвен от доц. Мая Иванова и д-р Цветомира Данова под научната редакцията на проф. Климентина Иванова.