На 18 април 2022 г. в София Тех Парк бяха представени резултатите от изпълнението на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, която се ръководи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в партньорство с Българската академия на науките и още четири висши училища.

Настоящата книга „Кой, кога, къде в Пространното житие на св. Константин-Кирил“ представлява лексикон, посветен на първата най-важно славянска творба, написана около 880 г. в Централна Европа – в тогавашното славянско княжество Велика Моравия.

По случай деня, в  който почитаме паметта на св. Константин-Кирил Философ, ви предлагаме възможността  да изтеглите справочния речник „Кой, кога, къде в Пространното житие на св. Константин-Кирил“.

Професионално развитие в областта на културното наследство. Интегрирани обучителни програми

Сборникът „Съвременни теренни изследвания на културноисторическото наследство“ е резултат от дейността на учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Те са обединени в работна група „Теренни изследвания“ в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“.

В общия фокус на тематичното разнообразие на сборника са теренните изследвания. Работата на терен има различни времеви и пространствени измерения и включва разнообразни методи и техники като дълбочинно интервю, наблюдение, аудио и видеодокументиране и др. Тя е съпроводена с изучаване на архивни документи, закони, медийни и интернет публикации, както и с вече направени научни изследвания. По този начин се задълбочава и разширява научното познание по съответните проблеми. При всички представени изследвания, теренната работа обхваща продължителен период от време, а резултатите от нея са основа за проследяване на процеси, сравнение и развитие на теоретични концепции.

Съставители на сборника са Йелис Еролова, Петьо Кръстев и Юлия Попчева, а автори освен тях са още Вихра Баева, Еля Цанева, Ивайло Първанов, Анна Щърбанова, Галин Георгиев, Магдалена Славкова, Галина Луканова, Ваня Иванова, Николай Михайлов и София Бисеринска.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката на Република България по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, одобрена с Решение на Министерски Съвет № 577 от 17 август 2018 г. Целият екип на работен пакет „Теренни изследвания“ благодари за възможността да представи и публикува резултатите от научните си търсения в рамките на програмата.

В празничния 8 декември 2021 г. Министерският съвет на Република България удължи до края на 2022 г. изпълнението на три от националните научни програми: „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ и “Електронно здравеопазване в България“.

На 06 декември 2021 г. Институтът за исторически изследвания при БАН организира и проведе научна конференция на тема „Миграция и обществено развитие“.

Документалният филм „Пътят на светлината“, посветен на българския принос в европейската и световна култура и реализиран по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ с водещ партньор СУ „Св. Климент Охридски“, е включен в програмата на второто издание на кино фестивала „БГ екран онлайн“, организиран от Държавния културен институт към Министъра на външните работи в сътрудничество с платформата за българско кино Gledam.bg.

На 27 октомври 2021 г. в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет се проведе публична дискусия по темата „Политики за професионално развитие: какво е необходимо на културното наследство?“.

Събитието е част от научната задача „Професионално развитие в областта на културното наследство“, изпълнявана от екип, ръководен от проф. д.н. Иван Кабаков и финансирана по национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“.

Публичната дискусия е включена и в програмата със събития, с които се отбелязват 30 години от създаването на специалност „Културология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сред официалните гости бяха г-жа Амелия Гешева, бивш зам.-министър на културата, доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, а също и проф. д.пс.н. Соня Карабельова, декан на Философския факултет, проф. д-р Мариана Асенова, ръководител на катедра „Туризъм“ в Геолого-географския факултет, проф. д-р Даниела Колева, ръководител на Катедра „История и теория на културата“ във Философския факултет, доц. д-р Анета Дончева, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и др.

Представяне на националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ направи Добромир Добрев, представител на екипа за координация на програмата за Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. Иван Кабаков представи научната задача, по която ръководеният от него екип от Философския и Историческия факултет работи в продължение на три години. Вниманието на аудиторията беше насочено към установените в рамките на изследването дефицити в професионалното образование и обучение на специалистите в областта на културното наследство, постигнатите изследователски резултати, както и към необходимостта от създаване на общност от изследователи и преподаватели с различна професионална насоченост, подготовка и експертиза преди всичко в опазването, социализацията и управлението на културното наследство. Устойчивото съществуване на тази общност от изследователи и специалисти в коментираната област, според повечето от участниците, предполага изграждането на специална структура на университетско равнище, която да координира и подпомага инициативите на различните специалности и факултети в областта на културното наследство, както и да осъществява дейности, които насърчават участието на различни заинтересовани лица и организации в процесите на неговото опазване, социализация и управление.

Представени бяха две научни изследвания – „Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България“ – от проф. д.н. Иван Кабаков и „Валидиране на знания и умения в областта на културното наследство“ с автор Милена Колева-Звънчарова – от проф. д-р Райна Гаврилова. Доц. д-р Георги Вълчев представи третото издание с обучителни програми за професионално развитие в областта на културното наследство, изработени в рамките на научната задача, чрез което екипът предлага решения на част от установени дефицити и проблеми в практиката.

Модератор на последващата дискусия по темата „Политики за професионално развитие: какво е необходимо на културното наследство?“ беше проф. д-р Райна Гаврилова. В резултат на изказаните мнения се очертаха три основни проблема, които същевременно предлагат и перспективи за развитие: необходимостта от диалог и комуникация между различните специалисти и институции, търсене на институционално решение за устойчивост и развитие на постигнатите резултати, както и предлагането на институционални и управленски решения на управляващите и публичната администрация с оглед на постигането на полезни взаимодействия на теорията и научните изследвания с практиката в областта на културното наследство.

На 18 ноември 2021 г. ще се проведе онлайн семинар на тема „Етнологични изследвания на традиционни и съвременни технологии и специализирани производства“, организиран от ИЕФЕМ по програма КИННПОР.